Спомен от Ваня Грашкина, заместник председател на Българската библиотечно-информационна асоциация

Много ми е трудно след едно 30 годишно приятелство и съвместна работа със Снежето да събера в няколко изречения това, което ме вълнува… Снежето работи за библиотечната общност не от времето, от което беше председател, не от 2012 година. Снежето работи от 1990 г. На обществени начала, доброволно. Това, с което ще я запомним ние, библиотечната общност, това е нейният извор на идеи. Тя имаше изключително много идеи; идеи, които на нас ни се струваха в много случаи неизпълними, много далечни. Но тя ни показваше, че идеите могат да станат реалност.

Именно това е случаят с проекта „ Глобални библиотеки България“. Тогава аз бях Председател на асоциацията и тя ми каза: „ Дай да поканим представители на фондацията!“ Казвам: „ Как ще ги поканим? Кои сме ние? Къде във Фондация „Бил Гейтс?“ „Не, не, давай! Пиши едно писмо!“ И така тръгнаха нещата. Съвсем неочаквано през 2007 г. за да имаме през 2009 г. проекта „ Глобални библиотеки България“. Бих казала най-голямата инвестиция, която промени българските обществени библиотеки през последните 30 години.
Искам да отбележа и нейния принос за международното позициониране на нашата асоциация. Благодарение на нея изградихме много тесни връзки с Американската библиотечна асоциация. Тя беше убедена, че промените в нашите библиотеки ще тръгнат от хората, от промяната в техния начин на мислене и тяхната мотивация. Именно затова тя съдейства да изпратим десетки наши библиотекари на специализация в САЩ. Тези хора станаха бутони на промените в нашите библиотеки по време на прехода. Те изградиха този съвременен, модерен облик на водещите наши обществени библиотеки...

Снежето много ценеше представителството ни в международната библиотечна федерация IFLA. Благодарение на нея - тя водеше кореспонденцията лично, но никога не стана представител на България - напротив, тя лансираше водещи наши специалисти, тя работеше за другите. Това нейно качество да не изпъква, да небъде начело, да не изтъква своя принос, беше изключително за нашето съвремие. Изключително инициативна, наред с идеите тя притежаваше и голям оптимизъм, тя не се примири със статуквото дори в най-тежките кризисни години за библиотеките. Тя вярваше, че има изход – чрез дарения, чрез други инициативи наистина успяваше по всякакъв начин да помага на библиотеките. С тези качества тя ще остави и остави вече една неповторима диря в историята на нашата асоциация. С това тя ще остане в нашите мисли и сърца.

Поклон пред светлата й памет!